Дръздак, дрездак, лес, гора: примери за богатството на езика ни

Рядко се замисляме колко хубав и богат език имаме. Знаете ли например, че на български има около седем думи за гора - дръзд, дръмка, гора, бранище, орман (от тур.), кория (вероятно пак от тур.), лес, шибак. Повечето от тези наименования има конкретно значение, така например бранище означава 'гора, която се пази от сеч', требище или сечище, пък, означават 'гора опустошен от сеч'. Нововъведение е понятието благодръзд, специална горска градина, овощен лес (вж. Устойчиво земеделие по български). В тази статия на Леонид Йорданов от 1983, може да прочетете за редица местни названия произлезли от старобългарските думи за гора. (Благодаря специално на O3one, че е качил този текст в междумрежието!)

Устойчиво земеделие по български

Много писатели, журналисти и интелектуалци си служат с чуждици, въпреки че имаме превъзходни български думи в най-различни области. Така например по земеделските вестници говорят за „но-тил“ технология, при положение, че на български се казва безорно или неорно земеделие. Е, това нищо не е щом някои вече казват "сори" вместо извинявай.

Понякога употребата на чуждиците е свързана с най-обикновено непознаване на съответната дума на български. Трябва да имаме предвид, че има и заемки, тоест такива думи, за които няма българско съответствие. Може да се говори надълго и нашироко за ползата и вредата от чуждиците и заемките (повече по темата тук), но сега искам просто да дам много кратък английско-български речник на устойчивото земеделие.  Постепенно ще допълвам речника.

В случай, че ви се налага да използвате за пръв път някакъв термин, който все още няма съответствие на български, не се чувствайте длъжни да използвате една дума. Спокойно може да си служите и с повече думи за да бъдете по-добре разбрани. Например немското Schadstoff означава и се превежда като вредно вещество, ако направо напишете шадщоф, не правите превод а транслитерация - пишете немската дума на български. Понякога, много добро решение е да се консултирате с народните говори. Народният език може да бъдем много точен, ясен и разбираем и е за предпочитане пред механичното копиране на чужди термини (Ето какво казва Вазов по въпроса). Ако щете попитайте баба си и дядо си, най-малкото те са били по-близко до природата от вас. (Ето и малко централно-балканска земеделска лексика.)   

Английско-български речник на устойчивото земеделие

English-Bulgarian Dictionary of Sustainable Agriculture

agroforestry – агролесовъдство. Земеделската практика да се садят дървета сред посевите.

catchcrop - междинна култура, послесев. "Култури, които се развиват е промеждутъка от време между основната или втората култура от предходната година в сеитбата или засаждането на основната култура за текущата година." Например, като послесев синапът е идеален предшественик за царевицата (Виж тук). Да не се бърка с общосев, вж. intercropping.

carbon sequestration - въглеродно улавяне, въглеродно складиране, въглеродно съхраняване. Изключването на част от въглерода от състава на атмосферата. Въглеродно улавяне чрез посаждане на дървета, чрез неорно (безорно) земеделие. При тези практики въглеродът се складира и не участва вече в парниковия ефект. 

case study  - приложен случай, случай на приложение, практически случай, случай от практиката. 

companion planting - разговорно. общосев, междуредови култури, другарче. Бележка: В текст най-подходящият превод на companion planting е засаждане на другарчета, приятелчета. Тази дума е с разговорна употреба, повечето научни изследвания предпочитат термина  

intercropping вж. по-долу.

compost tea brewer - тороварка, компостовар (думите са образуване по подобие на самовар, кафеварка). Устройство за производство на компостов чай (наричан още компостен чай). Обикновено представлява бидон с помпа, която овъздушава водата, в която е натопена компостена торбичка. Компостената торбичка е подобна на торбичките за чай, но вместо чай съдържа компост. Компостовият чай съдържа полезни микроби, за които има сведения, че могат да се справят с различни патогени. 

crop rotation - сеитбобръщение, плодосмяна. Земеделската практика да се редуват културите на определена площ, за да не се изтощава едностранно почвата.

deforestration - обезлесяване. Изсичането на горите от човека.

desertification - опустиняване. Процесът, при който плодородната земя се превръща в пустиня.

disturbance - бедствие, катаклизъм. Термин от екологията. Обозначава събитие, което изважда съобществото от равновесие. Например изригване на вулкан, изсичане на гора, падане на метеорит, силна градушка. 

edible forest garden – горска градина, (благо)дръзд, (може просто да казвате дръзд или дръздище), благодръздище, (от благ + дрезд, дръздак – гора. Произлиза от старобългарското дрѧзга - гора), ядливи овощни градини, овощни лесове, горски овощия. Овощна градина устроена и умишлено проектирана  като гора за максимален добив на хранителни блага. Вж. agroforestry

fertigation - торопояване, торонапояване, фертигация. Внасяне на торове чрез напояване. 

floriculture - цветопроизводство, цветовъдство (побългарен русизъм), цветарство. Производство на декоративни растения.

foliar fertiliser - листен тор. Вид тор, която растенията приемат директно през листата си. 

foliar feeding - листно торене, листно подхранване.  Подхранване на растенията чрез пръскане на листни торове. 

homegarden – (благо)дръзд/дръздище, горска градина (вж. edible forest garden)

intercropping – общосев, комбиниран посев, съвместен посев, смесен посев, междуредови култури, междуред. Също, двусев (две култури), трисев, многосев (повече от две), междусев (в смисъл на култура насадена между редовете на основната култура, не в смисъл на междинна култура). Практиката да се сади на едно място повече от една култура. Например, общосев на царевица и боб. *Забележка:  Междинните култури "са култури, които се развиват е промеждутъка от време между основната или втората култура от предходната година в сеитбата или засаждането на основната култура за текущата година." В противоречие с утвърдената агрономическа лексика, статистическата служба дълго време употребява "междинна култура" в смисъл на общосев, междуред: "Като междинни посеви да се считат посевите нa някоя култура между редовете на друга култура. Междинни са също така посевите засяти между дърветата на овощните фиданки." (Упътване за съставяне на годишен отчет на ТКЗС за 1958 г.). Объркването идва от употребата на корена "межд", в съвременната употреба на междинен посев, "между" разграничава два интервала от време. Още повече, понякога понятията се преплитат срв. например подсев. 

monoculture - монокултура, едносев. Отглеждането само на една култура на едно място. Смята се за екологически неустойчиво.

mulch - застИлка, затиклО, застЕл, запушалка. (Мулч и мулчиране са чуждици); mulching - застилане, покриване, запушване. Покриване на почвата около едно растение с някакъв материал (камъни, слама, сено, дървесина, найлон), което възпрепятства растежа на плевели. Бележка: Има и диалектни думи затова, ако някой се сети да напише в коментарите. Благодаря!

no-till agriculture – безорно, неорно земеделие. (Ноу тил и но тил, това са излишни чуждици и мързеливо изместват българските думи) Земеделие при което земята не се оре или пък орането е сведено до минимум. 

polyculture - поликултура, многосев. Засаждането на повече от една култура на едно място. Обратното на монокултура (едносев). Многосев е по-простата форма, с по-малко култури, докато поликултурата се очаква да има повече компоненти.

penetrometer - проникомер. Уред за установяване почвеното уплътняване, обикновено представлява метална пръчка, със заострен край, която се натиква в земята чрез натиск. Специален датчик отчита силата необходима за проникване и така се определя колко е уплътнена почвата. 

permaculture - вечноделие, пермакултура. Вид земеделие, при което агросистемите се създават по подражание на природни екосистеми. Терминът пермакултура е въведен от Дейвид Холмгрен и Бил Молисън през 1978 г. На македонски се казва вечноделство или вечноделие (вечно земјоделство или вечно земјоделие). (Не се препоръчва употребата на думата "пермакултура", особено в израза "Занимавам се с пермакултура."  Редовният отговор на последното е "Ааа, значи изучавате мъжкото плодородие (с+пермакултура!?) !" Затова препоръчвам "Занимавам се с вечноделие.")

permaculturist - вечноделец. (Не се препоръчва на български употребата на думата пермакултурист, защото повечето хора го възприемат като нещо свързано с "боди-билдинг" (телесно усъвършенстване), другия вариант, думата "пермакултурчик" също не е за поощряване, защото събеседникът бърка, че става въпрос за номенклатурчик (член на номенклатурата). Вж. permaculture

petal - венчелистче 

silvoarable land- лесоорна земя. Земеделската практика да се садят дървета сред орната земя.

silvopastoral – горскопасищен, лесопасищен (неправилно изписване горско-пасищен, лесо-пасищен). вж. silvopastoral land

silvopastoral land– горскопасищна, лесопасищна земя (понякога са изписвани с тиренце, но тенденцията в книжовния език е да се сливат този тип думи срв. с трудовокооперативен вм. трудово-кооперативен),  Пасище, на което са насадени и дървета.

soil compaction - почвено уплътняване

speciose - видовит (За биологичен род, семейство, разред и тн.) Който има много видове.

stolon - ластун, въси, мустаци. 

strip till - ивична оран

sustainable – устойчив. Който може да бъде поддържан за неопределено време.

truncheon - резнище. Вид голям резник  използван за вегетативно размножаване на големи храсти или дървета. Разликата между обикновените резници и резнищата е в големината им: резниците са с малки размери, а резнищата могат да бъдат високи до два метра и повече. Резнищата се използвали много в Индия и някои ги смятат за бърз и практичен начин за залесяване. 

За сега това са думите от тази категория, за които се сещам. Ако някои има други предложения нека пише. Възможно е да има и много хубави диалектни или старобългарски думи, които да се използват също наместо английските. Ще се радвам да добавите препоръки. Има множество речници на български диалекти, където могат да се открият полезни думи за тази цел. Не трябва да подценяваме и консултациите с по-възрастни хора, които са се занимавали със земеделие, защото те могат не само да ни ограмотят, но и да ни дадат безценни съвети.

Речник на стари и диалектни думи от прабългарски произход

На тази връзка може да намерите опити за етимология на стари и диалектни думи, които според автора са от прабългарски произход. На някои от думите, авторът (Иван Танев Иванов) е пропуснал да посочи към лексиката на кой говор принадлежат, но за повечето има източник. Иван Танев Иванов има и други добри попадения по темата. Специален интерес предизвикват изследванията му върху семантичните гнезда с вероятен прабългарски произход. Въпреки че, въпросът все още не е окончателно решен от науката, Иванов поставя много добре основи за научен разговор със статиите си ИНДО-ИРАНСКИ  СЕМАНТИЧНИ  ГНЕЗДА  В  БЪЛГАРСКИЯ  ЕЗИК,

СЕМАНТИЧНИ ГНЕЗДА С ИЗТОЧЕН ПРОИЗХОД В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ВЪРХУ   ЕТИМОЛОГИЯТА   И   СЕМАНТИКАТА   НА НЯКОИ РЕДКИ БЪЛГАРСКИ ФАМИЛНИ  ИМЕНА  и др. 

Смятам, че те ще предизвикат интерес сред нашите езиковеди и тези гнезда ще бъдат подложени на по-нататъшен анализ.

Държа да отбележа, че възстановяването на прабългарски думи е една много хлъзгава територия. Който следи този блог, добре знае, че е много лесно да заменим родните думи с чуждици (виж примерите, под линия, на Найден Геров). Същото се отнася и за прабългарите, които са заимствали редица държавнически  термини от византийците (1). Преди това може да заимствали и от други народи. Така че ако днес намерим думи от определен език Х, това не означава задължително, че прабългарите са принадлежали към етническата група Х. При Танев Иванов интересното е, че говорим за много основни, словообразуващи корени, които са широко разпространени на български. Той например говори за корена ТЪК, ТИК, съставен за редица известни български глаголи като натъквам се, затъквам се, натиквам, затиквам, подтиквам, натиквам, хакам, хаквам се (да се ударя - хакнах се в радиатора) и тн. Иванов извежда прилика между този корен с различни индо-ирански езици (2).


Отново повтарям, че изследванията на Иванов, както разбира се и на Петър Добрев, са основополагащи и ще е нужна още много работа по въпроса. Някои историци доста ревнуват от Петър Добрев, един икономист дръзнал да се занимава с история, но въпреки че той има и доста абсурдни твърдения, той до такава степен разбуни обществения дух, че днес повечето специалисти (дипломирани историци) признават поне някакъв индо-ирански корен на прабългарите. Дарвин е казал да не се доверяваме много на очевидните истини (3). Дълго време хората си мислели, че земята е плоска, а слънцето се върти около нея. Днес, като че ли, има друго мнение по въпроса.


Дори и Петър Добрев да е написал някоя глупост, дори и по форумите да пишат и някои неосведомени хора, като цяло това са усилия, които трябва да се използват от учените (филолози или историци) за да разнообразят живота си и да погледнат в посоки, които не са изследвани все още. По-нататъшната работа на историците не трябва да бъде отдадена на емоциите и ревността, а на стремежа да разберат каква е истината за прабългарите и в това отношение. Тук ще имат работа и думата младите иранисти, старобългаристи, българисти, тюрколози и др. специалисти, които да обединят усилия по въпроса. Ако работите в някоя от тези области, помислете си, дали не искате да напишете дисертация по темата.

-----------------------------------------------------------------------------------------

(1) По този въпрос и други въпроси, четете сполучливото резюме за прабългарския език в книгата на Васил Атанасов Василев, Древните Българи: Факти, Хипотези и Измислици. ИК Изток-Запад. София, 2009. Стр. 88. Ето един малък цитат: "Необходимо е да се подчертае, че типът и съдържанието на древнобългарския език и до днес си остават едни неразгадан и като така спорен проблем."

(2) Много добър пример, че и това може да е подвеждащ критерий: Ако някой чете "Български фермер" ще види колко лесно представката "Агро-" и "Евро-"навлиза в словообразуването на български. Имаме агролесовъдство, агробизнес, та даже и агросватба (Слава Богу, все още нямаме агроземеделие!). Европроект, евросъюз, европари (но не евроборчове, евроливидност) и тн. Агро- и Евро- са чуждици. Разликата е, че натиквам, затъквам и тн. се употребяват много по-широко на български, но разбира се това не е окончателно доказателство.

(3) Ето как описва нещата Стийвън Джей Гулд: "In a famous passage  added to later editions of the Origin of Species, Charles Darwin (1872, p.134) generalized his opening statement on the apparent absurdity of evolving a complex eye through a long series of gradual steps by reminding his readers that they should always treat  "obvious" truths with skepticism. In so doing, Darwin also challenged the celebrated definition of science as "organized common sense,"as championed by his dear friend Thomas Henry Huxley. Darwin wrote: "When it was first said that the sun stood still and the world turned round, the common sense of mankind declared the doctrine false; but the old saying Vox populi, Vox Dei, [the voice of the people is the voice of God], as every philosopher knows, cannot be trusted in science." В Stephen Jay Gould. The Structure of Evolutionary Theory. Belknap Press of Harvard University press. Camridge, 2002. стр. 1.  

"Дръмшенска гордос" - първият вестник на шопски

Списвам вестник "Дръмшенска Гордос" от 2008 год. на шопски, или по точно на западнософийския подговор. На всеки, които е запознат с българската диалектология му е ясно защо не пише "гордост", а гордоС. В диалектологията всичко се записва фонетично и няма никакво значение традиционният правопис.

Това е най-вероятно единственият вестник издаван на диалект на територията на България. Има и други диалектни вестници на български, но те обикновено се издават извън България. Така например имаме вестници на банатски български в Румъния, чувал съм за вестници на турлашки в Сърбия.

Основната цел на вестника е да се използва диалекта на селото за писмено общуване и да го  предпази от изчезване. Големият проблем в това начинание е, че този говор не ми е роден. За това, на този етап (а вероятно и в бъдеще) важна е идеята (да се пише на диалект), отколкото сто-лроцентовото представяне на диалекта. Така че все още не съветвам езиковедите да се позовават на езика в Дръмшенска гордос като достоверен пример за западнософийски говор. Опитвам се да пресъздам говора във "възможно най-стария му изговор". Принципът от който се ръководя е да използвам диалектизми, диалектната лексика и синтаксис, а когато не съм сигурен, предпочитам да използвам книжовното съответствие. Заел съм се с проучване на говора още от 2008 г.. Проучвам го по установените методи на видни български диалектолози като Стойко Стойков и бавно напредвам в изследването, защото е само една приятна странична дейност.

Когато се изследва говора на едно населено място, най-целесъобразно е да се разпитват местните жители за миналото на селището. Задават се въпроси за техния бит, култура, традиции, за да може те да се отпуснат и да говорят свободно на собствения си диалект. По този начин езиковото проучване се съчетава с етнографското. Засега основните резултати от работата ми са с етнографска насоченост и могат да се четат в Дръмшенска гордос. Във вестника публикувам и други ценни етнографски материале свързани със селото, като например народни песни събрани от свещ. Гълъбов през ХХ век.

Четете вестника тук - www.dramshenskagordost.blogspot.com

Българска диалектология от Стойко Стойков

Тук може да намерите дигитализиран вариант на книгата на Стойко Стойков, "Българска Диалектология" - http://www.promacedonia.org/jchorb/st/ . Книгата запознава читателя с основните принципи на диалектологията, дава идея за общото състояние на българските диалекти, разглежда на кратко историята на българския език. Добро четиво е за всеки, който се интересува от българските диалекти или иска да вникне в техните разлики.
Особено полезна е практическата част, където авторът дава наставления за събирането на диалектологичен материал. Тя ще бъде добро начало, за онези, които са решили да предприемат изследване на своя роден говор.

Годечки Говор

Откъс от „Годечкият Говор” от Михайл Виденов, Издателство на Българската Академия на Науките, София 1978

 

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОВОРА

1.15. Годечкият говор се характеризира със следните по-типични черти:

1. В областта на фонетиката

а) Наличие на шест вокални фонеми – [а], [о], [у] , [и], [е] и [ъ].

б) Фонема [у] като основен застъпник на старобългарската задна носова гласна ѫ.

в) Гласна [ъ] като основен застъпник на старобългарската задна ерова гласна [ъ] и предна ерова гласна [ь].

г) Сонорни съгласни [р] и [л] с особена, сричкотворна функция в речта на по възрастните информатори в ограничен кръг случаи.

д) Съчетания от еров вокал+плавна съгласна на мястото на старобългарските ръ,рь, лъ, ль.

е) Съгласни [ч] и [џ].

ж) Липса на фонема [х].

з) Липса на звучни шумови съгласни в абсолютния край на думите, явление по което той се отличава от тази западнобългарска диалектна ивица, която в българската територия се представя от говорите в Белоградчишко, Западноберковско, Брезнишко и Трънско.

2. В областта на морфологията:

а) Окончание за определеност -о за имената от м. род ед. число.

б) Окончание -е за мн. число при имената от ж. род: жѐне, лопáте, орнú

це и т.н.

в) Местоименни форми за трето лице он, онá, оно, они; пълна местоименна форма за винителен и дателен падеж н’ой; кратка местоименна формаза винителен и дателен падеж ед. число ж. ржд йу, а в част от ареала на говора – наличие наличие на особенна контаминирана форма г’у.

г) Винителни падежни форми при имена от ж. род ед. число: сълбу, ливáду, нашу, нову, жену и т. нл

д) Окончание –у при глаголни форми за 3л. мн. число сегашно време, напр. оду, перу, носу, кору, гледайу и тн.; окончание –м за 1л. ед. число сегашно време при трите спрежения: носим, одим, перем, искаруем и т.н.; окончание –мо за 1 л. мн. число сегашно време; одимо, перемо, носимо и т.н.

е) Особени окончания за глаголни форми за 3 л. мн. число аорист, напр. одише, правише, носише, тропаше и т. н.

ж) Обща форма за единствено число имперфект: йа играеше, ти играеше, он играеше и т.н., но в една част от територията на говора, явлението още не се е разпространило.

з) Липса на минало несвършено причастие.

и) Частица че за образуване на форми за бъдеще време на глаголите, обща за всички лица и числа: че праим, че трошимо и т.н.

3. В областта на ударението:

а) Ударение върху родовите морфеми при прилагателните имена от ж. и ср. род ед. и мн. число: големá, големó, големú и др.

б) Коренно ударение при перифигирани глаголи: напраúм, изóстрим и др.

в) Коренно ударение при формите за повелително наклонение: напúши, напúте, донѐси, донѐсете и т.н.

4. В областта на синтаксиса – липсата на удвоено допълнение при някои случаи, като Н’eму не дáвайу пáре оти г’и арчи. Лáни и мене окáше, ама йа несте да влачим и под.

5. В областта на лексиката – наличието на голям брой номинативни диалектизми.

 ---

Край на откъса.

Он бил търгъл, ка детето йе дошло до`ма. Убавата тиква йе добре да се пази за дръшкуту. Игру`ту нашето трудно мое йу сванеш. Ива`на га боли ухото.

Диалектна карта на България спрямо изговора на стб. юс

Как се говори в различните краища на България

Wie spricht man in Bulgarien?