Кой ти дава право да си талантлив?

Специален поздрав: Концерт за арфа и оркестър от Карл Райнеке, в изпълнение на Анна-Мария Равнополска-Дийн, името говори само за себе си. 

"Но кой дава това право на артиста да изтръгва въздишки от гърдите ни, да ни заствая да се вълнуваме, да се бори с невидими сили, да празнуваме безименни победи заедно с него? Да ни изпълня с нивга неизпитани трепети, с крилете на вдъхновението си, да ни отнася към незнайни брегове, отгдето ни разкрива невидени до тоя миг кръгозори? Как да си обясним неговата дързост да разполага безгранично със сърцата ни?

   Отговорът е явен: п р е в ъ з х о д с т в о т о  н а   д у ш е в н и я  ж и в о т   н а

а р т и с т а, музикалното му сродство с композитора, връзките му с невидимия чуден свят, от който композиторът черпи поетическото съдаржание на своите творения.

    Истинският артист и посредник между два свята: между дивния свят на композитора и нашата бедна действителност. Той ни създава възможнжст да изживеем вълнения и трепети, които биха ни останали чужди бец него. Издига ни високо над един живот, проуден от хиляди злини, изпълнен с противоречия и несъобразности, за да ни въведе в друг – хармоничен и прекрасен. Той ни предлага нещо, което напусто търсим в живота: разкрива ни хармонията и великолепието на един свят, който срещаме само в мечтите си." - Андрей Стоянов (1890-1969), български композитор и музикален критик. 

Класификация на чуждиците: Закоравели чуждици

Списъкът, който ще представя тук подразделя в няколко категории чуждиците, в зависимост от това до колко силно са навлезли в езика ни. Някои думи ще бъдат спорни и вероятно някой ще каже, че това е заемка, която обогатявала езика. Може и да е вярно, но основният проблем е, че съвременното ни езикотърсачество се концентрира върху чуждите думи, а подминаваме възможностите, които нашият език предоставя. От няколко американски, френски или немски думи няма да умрем, нито езикът ще прегреши толкова, въпросът е да има осъзната и насочена мисъл към възраждането на стари и самобитни български думи.

Закоравели чуждици 

чуждици, които толкова отдавна са навлезли на български, че вече ти възприемаме като български, въпреки че имаме български съответствия. 

болшинство (руски) - мнозинство. (Андрейчин)

коствам (немски) - струвам, чиня. Вместо "Какво ти коства да направиш това?", Андрейчин препоръчва "Какво ти чини да направиш това?"  Наистина е жалко, че думата чиня тотална изчезва от книжовния ни език.

мемориален (френски) - паметен. Паметна плоча, а не мемориална плоча. (Андрейчин)

начинаещ (руски) - започващ. (Андрейчин)

ниво (френски) - българската дума е равнище. (споменава го Андрейчин)

племенник (русизъм) - син или дъщеря на брат или сестра. На български има ясно разграничение: братанец и братовица/братаница (деца на брата) или сестринец и сестриница (деца на сестрата). Може да се възползваме от племенник, когато говорим по-общо. Така наистина обогатяваме езика, но при сегашното положение крадем от неговата изразителност. (вж. Найден Геров за тази дума) 

подстрекавам (руски) - "подбуждам, подбутвам, подсторвам, подуствам, науствам, подучвам, подкуструвам, насъсквам" (Найден Геров)

превантивен (френски) - предпазен. За мен думата звучи много естествено, но езиковедът Андрейчин упорито настоява, че е излишна.

преса (френски) - печат. Чуждестранен и български печат. (Андрейчин)

ритуал - обред. Празнични обреди вместо празнични ритуали.

старая се (руски) - "български: залягам, застаям, настаям, гледам, мъча се, трудя се, силя се, радя." (Найден Геров)

стълкновение (русизъм) - сблъсък, сблъсквания (Андрейчин)

уважавам (русизъм) - тача, почитам. (вж. Найден Геров) Думата е навлязла много дълбоко на български в официалната реч. Това обаче не означава, че не трябва вече да ползваме такива хубави думи като тача и почитам, Също така не виждам причина защо да не се обръщаме към гостите като "почитаеми гости". Показателно е, че на македонски български използват обръщението "Почитувани дами и господа" или "Почитуван г-н Претседател"

уважаем (русизъм) - почитаем - вж. коментара за уважавам. (Геров)


Следва продължение ...

Цитирани съчинения

Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. ИК: Наука и Изкуство. София, 1973 

Геров, Найден. Предисловие. В: Речник на българския език. том 1: А-Д.   Пловдив, 1895. Видяно във Фототипното издание на Български писател от 1975. Целият увод може да откриете тук.