Николай Хайтов: Днес говорим с 250 думи

Позволявам си да публикувам тук два откъса от книгата "Троянските коне в България" на Николай Хайтов. Цялата книга може да прочетете на читанка.инфо, великолепна страница с книги на български. Тези откъси са много подходящи за основната тема на този блог - пренебрегнатото богатство на българския език. В едно дълго есе говоря за преимуществата на родните думи, но гледната точка на Хайтов е много оригинална и заслужава внимание. Хайтов обръща конкретно внимание на синонимното богатство - имаме множество думи, които означават различни нюанси на понятието: "за едно „стръмно“ има само десет понятия: освен увес може да се каже върло, освен върло — нанагорно…" или  "в нашето село навремето за духането на вятъра имаше 18 синонима." За него опростачването на езика се дължи преди всечко на изкуственото погражданяването на българите. Не искам да преразказвам и да видоизменям казаното от него, затова най-добре ще бъде да четете неговите собствени думи.

Днес говорим с 250 думи

„Настане вечер, месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен,

гора зашуми, вятър повее,

Балканът пее хайдушка песен.“

— Какво е това, г-н Хайтов?

— Това е величественият образ на природата, на Балкана. И кое е магията в това нещо? Че с думи най-обикновени Ботев рисува картина, която изведнъж те пленява. Значи, работата е в подреждането на думите. Но какво толкова има в подреждането на думите на пръв поглед? Остава да търсим магията между редовете на тези четири стиха. Изводът е: езикът има своята магия. Това нещо, преведено на какъвто и да е език, изгубва три четвърти от магията. Само на български може да се каже, за да заблести в пълнотата си като образ, видение, атмосфера. Затова трябва да има много езици, не един.

Някои проповядват: трябва да се слеем с големите европейски езици… Не случайно има много езици. Един език — това би значело краят на човечеството.

— Какъв беше мотивът да поведете творческите съюзи в открита битка с онези, които унищожават българския език? Защо решихте, че е необходим закон за ползване и защита на българския език?

— Убедих се, че нищо друго не може да ни помогне, поне отчасти; да сложи край, бариера на тази опустошителна инвазия — не, не тази дума — на това нагло нахлуване, нагло до такава степен, че навсякъде да виждаш само чужди надписи. Надписи на латиница — във всички градове — и в Търговище, и в София, на „Витошка“ — надписите са повечето на чужди езици.

— Ще рече, българинът обича да се покланя на „чуждото“…

— Чуждопоклоничеството е стара наша черта.

— Говори се, че в Девинския край съществува решение български учител да не влезе в училищата.

— Учудвам се, че се е стигнало дотам — българите са мнозинство. Ако нещата са стигнали до Родопите, това е краят. Та това е вратната жила на България. Има прасето едно място около двайсет стотинки голямо. Ако опитният колач боцне точно там, за три секунди прасето изпъва краката. Това е заколът на прасето. Заколът на България са Родопите. Иначе ако блъснеш прасето в дебелата шия, можеш да го блъскаш колкото си искаш — то тича по селото за смях и срам на тия, които са искали да го заколят. Това са го знаели всички политици преди нас. Да не разискваме сега. Но фактът, че в Родопите имаше конференция, организирана от нашите университети, от хазната на държавата, за да се разисква дали езикът на помаците е български… Това говори, че някакви институции планомерно участват в тези отвратителни процеси в Родопите. Концепцията за литературно образование, предложена в Министерството на образованието миналата есен, за да я разбера, трябваше да я прочета три пъти. Три четвърти са чужди думи. Нещо като мащерски език, дето си говорят дюлгерите. Мащерски език в пълния смисъл на думата.

— Така звучи и Национален тестов център.

— Тестов — ама измишльотина. Отречена система, приложима в по-изостаналите страни на Африка… Борбата за езика е борба с хора, които имат определени намерения. Какво значи да искаме закон, за да спасим езика и да го поставим над всичко и над някои хора? Коя е Световната банка, та да има изключителни пълномощия? Те не ни броят за държава, не знаят, че образованието ни е по-високо от тяхното, а и да знаят, пак искат да ни подчинят. Значи опростяване на изпитите, ограничаване достъпа до университетите на нямащите средства… Това е самоубийство, и то в известен смисъл е прието, защото вече има подпис. Но да се върнем към езика: какво ли не давахме от 1965 година насам — главно с Емил Джаков, беше човек с чувство за езика. Повдигнахме въпроса: какво става с нашия български език, с наводнението от чуждици, на което е подложен? Започна една дискусия, продължи до 78-ма година. Някои казваха — обогатява се езикът. Други, и аз също — казвахме, че огрубява, че осиротява. Започваме да говорим не с 1000 думи, броил съм ги във вестниците. Говорили сме с 300—400 думи. Сега — с 250. И това е след бурното навлизане на чуждите думи в езика. Внасянето на думи още не значи обогатяване и ще кажа защо. Защо изместваме българските думи? Защо казваме уикенд, а не почивка, отдих, отморяване? Законът за френския език е от времето на Дьо Гол и действа много ефективно и в този момент. Сега го осъвременяват, като увеличават глобите — това означава, че те самите съзнават: законът действа добре за съхраняване на френския език.

— Някой би намерил и за този ви аргумент контрааргумент: нали французите са културна нация, защо им трябва закон за езика?

— Е, трябва ли сега да обявяваме французите за смахнати — да се каже, че не е имало нужда от закон? Те наистина са най-културната нация в света; не американците, а именно те; не германците, а именно те. И след като те имат закон, ние да се стъписваме, че ще ни нарекат тесногръди? Или че ще ни обвинят в предизвикване на етнически размирици? И като знаех, че ще се видим, взех нещо — пак в тази посока — ето това е от турската конституция. Тук турците се опитват да атакуват закона за езика. А ето какво е измислило турското народно събрание през 1994 г. Член 26: „При изясняването и разпространяването на мисълта не може да се използва никакъв език, който е забранен със закон. Противоречащите на тази забрана писмени или печатни материали, грамофонни плочи, ленти със звук и изображение и други изразни средства и пособия се конфискуват по надлежно издадено съдийско решение.“

И член 42: „Никакъв език освен турския не може да се преподава като майчин език на турските граждани в учебните и просветните заведения.“ А у нас се иска в армията да се говори и на чужд език! Как е възможно, къде го има! В Руанда ли… в Турция ли кюрдите говорят на кюрдски…

— Ние забравихме хубавите си български думи, казвате вие. Напомнете ни някои от тях.

— Нямат чет. Вземете речника на Найден Геров. Дума за етаж? Имаме си: стъпник. А думата за черешова стълба? Катерачница. Ами чешма, чешма е турска дума. Водолейка. В Якоруда съм записал тази дума. Няма нещо, за което да няма българска дума. Народът се урбанизира, дойде в града. А за едно „стръмно“ има само десет понятия: освен увес може да се каже върло, освен върло — нанагорно… Ще оставя примера с шибучка, писал съм го. Тояга е едно, шибучка е друго. Една от прекрасните думи е изводник — това е растението от което се оставя за семе, за да изведе следващото поколение.

Или висар — тънко, високо, израсло дърво… Безброй безценни звучни думи. За съжаление ги зарязваме. Ще ми въвеждат чужди думи — не е за приказване!

Въпросът е, че хората, които се опитват да ги въвеждат, са впрегнати в разрушаване на българския език. Казвам го, без да се опитвам да заобикалям.

в. „Континент“ — 12. VIII. 1994 г.

За езика и за оцеляването ни

— Спомняме ли си кога за пръв път ви жегна тревогата от онова, което застрашава езика ни?

— Моята тревога за езика е отколе — от 1965 г. Вие знаете, аз съм писал едно поне стотина статии в продължение на 35 г. Отначало това беше за чистотата и против замърсяването на езика, против чуждите думи, против огрубяването му. След туй вече всички бяхме с надеждата, че ще има някакви мерки в това отношение, дори се говореше за закон. Но всичко така си и мина. И аз сметнах, че сега вече, когато приключи „социалистическата ера“ — след 10 ноември (нека сложим тая дата, макар и условно), че оттук нататък нещата ще тръгнат вече по нормалния ред, т.е. че сега ние ще можем да се погрижим за езика така както трябва А то се оказа точно обратното: всичките недъзи и недостатъци, всичките издевателства над езика, които бяха преди, в сравнение с това, което е сега, са едно към десет! Защото по-рано ние говорехме за пропуски в езика — някой казал нещо по радиото не както трябва или употребил чужда дума: А сега виждаме, че от гарата до края на дългата улица „Витошка“ 90% от табелите са написани на чужди езици. Това е фактическо подменяване на българския език, което тече поголовно навсякъде — във всички градове, дори и в селата на България.

Най-силното, което ме е разтревожило, е започналата физическа подмяна на нашия език.

И нещата не са случайни. Никой не се тревожи, не проявява интерес — най-малко Министерството на образованието се интересува да защити езика.

Като гледам то и какви учебници одобрява, разбира се, че езикът ще търпи провал.

Но това е най-малкото. Голямото е, че самите филологически катедри в университета също работят срещу езика и то работят, както се казва, системно в тази насока.

— Как възприемате това, което навремето правеше дядо Богоров и професор Балан като войнстващи пуристи. Не се ли опасявате от подобни упреци към Вас?

— Детска играчка е тяхното — нека се върне положението, което е било при Дядо Богоров и Балан, аз няма и дума да обеля. В езика наистина влизат чужди думи, усвояват се — това е процес във всички езици. Това не е страшното. Но дядо Богоров и дядо Балан, ако сега станат от гроба и видят какво става, ще се уловят за главите. Тук не става въпрос за влошаване на езика, както ви казах преди малко, а за неговото физическо подменяване.

Може ли да не обърнем внимание и на това, че повечето от гимназиите в България са езикови. Това не може да не е за сметка на българския език. В тях той се изучава колкото за пред очи. Подобно е положението и с историята — родната история от 145 часа я направиха на 28 часа, което значи: още една стъпка и предметът родна история няма да го има. Това е тревожното. Руши се езика. Той е сложен вече на дръвника.

— Знаейки пристрастията ви за чистотата на езика, дали младият ви читател не би се смутил от силния пиетет, който изпитвате към турцизмите.

— Искам да уточня нещо в нашия разговор. Аз не водя никаква борба за чистотата на езика, то се разбра, че тази борба е свършена. В момента въпросът е за физическото му оцеляване — казвам го за трети път дали ще го има или ще го няма. Дали утре някой няма да каже: „Стига с този български език!“, както го каза преди няколко години един професор в университета — Мирослав Янакиев. Това той го написа преди 18 г. черно на бяло в своите лекции и то се четеше във всички университети в България. Какво искаш ти от този език да види хаир!

Но въпросът ви беше за турцизмите. Какво им е на турцизмите и гърцизмите. Аз мисля, че колкото турцизми имаме, толкова са и гърцизмите. А те са всъщност арабизми, минали през турския език. Онова, което е било непотребно, то е изхвърлено, а това, което е останало, то е възприето от езика ни в добрия смисъл на думата. Така че ние няма защо да се точим на турцизмите. Ами тогава ние по същия начин трябва да се противопоставяме на всички английски думи, усвоени от езика ни. Каква е разликата? Аз пък предпочитам турцизмите пред англицизмите.

— Дали урбанизацията, разрушителните процеси, които протичат в българското село, разпадането на селската душевност и психология — дали те не влияят върху езика?

— Общо взето в огражданяването или урбанизационните процеси, както вие току-що се изразихте, влошават езика, дума да не става. Защото идвайки в града човек попада в една по-опростена обстановка. Градската обстановка е по-опростена, ако става дума за онова, което ни заобикаля: ние вървим по един тротоар, минаваме с един трамвай, отиваме в едно учреждение, седим в една стая, връщаме се вечерта и на другия ден — същото. Така върви с почти всички хора, макар и в различни нюанси. А в селото хората живеят сред природата. Да живееш сред природата това значи разнообразие. В нашето село навремето за духането на вятъра имаше 18 синонима. Ама сега гражданинът не се интересува да ги знае и те не му трябват, защото вятърът изобщо не го интересува. За валене на дъжд има 8 синонима. Ама на гражданина не му трябват — на него му е достатъчно само да каже, че ши. Той се намира под покрив.

За „стръмно“ имат 8 синонима: стръмно, урвесто, върло и др. Защото там за селянина всяка дума има значение. А тук за гражданина тя няма абсолютно никакво значение. Така че езикът в града „задължително“ обеднява, „задължително“ се варваризира с примерите на жаргонни думи и тук в града се намира в един законен, бих казал, упадък.

Значи разрухата на селото, намаляването на селското население е свързано с обедняването на езика, защото нашето училище не съумя да направи така, че селските деца, идвайки в града, да си запазят, макар и отчасти, селския речник, богатия речник. Всъщност това не е селският, това е народният речник.

— Любопитно е докъде са границите на вашите езикови тревоги. По-точно — дали са само до езика като градиво на писателя или до езика като жив организъм, със своя „мускулатура“, но и със своя специфична ритмика и музика.

— Оставете вие литературата, макар че тя не е за оставяне, литературата е нещо много важно. Но тук думата не е толкова за нея. В речника на Найден Геров може да се прочете какво е написано срещу думата „език“ — племя, народност. Значи „език“ — това е народността. В момента, в който откъснеш езика — ако има такъв чалъм — и го смениш с гръцкия и почна да приказвам гръцки, аз вече не съм българин. Свършено е. Език и народност — това е все едно и също. Не случайно още Паисий писа: „Българино, знай своя род и език“. Като не знаеш своя език, то ти нямаш никакъв род. Претопяването тогава вече не е проблем. Нашият народ ще изчезне с изчезването на езика. А изчезването на езика вече започна.

— А не считате ли, че сте един самотен рицар за чист български език, без свои верни оръженосци?

— Не се считам за самотен рицар. Аз чувствам това по хората, които ми се обаждат по телефона, по писмата, които получавам. А това е барометър, хората се тревожат. Но те нямат никаква възможност да влияят да се промени отношението към езика на държавните институции, на университета, на Съюза на писателите, ако щете. Ние нямаме премислена езикова политика, каквато има във Франция да речем. Там има закон за езика. Една Франция, която е дала култура на цяла Европа — тя се чувства застрашена. А ние, българите, дето сме една шепа хора, какво да мислим ние за нас.

Така че положението в това отношение не е тежко, а трагично. Защото изтървем ли езика, няма нужда някой насила да ни слага чатала на врата, да ни претопява. Ние сме претопени.

— Спомням си едно ваше интервю (1984 г.), още тогава ставаше въпрос за закон за езика с много конкретни мерки и отговорности. А сега сме 1994 г.

— Да, 1994 г. Ние от Съюза на писателите дадохме проект за закон за езика, изготвихме го, обсъдихме го, приехме го в Съюза. Чудесен закон, но той седи, седи. „Виси — както се казва в Ботевото стихотворение — със страшна сила“ там в архивите на комисията в Парламента и никой не се сеща за него. Сега там в момента на друг огън се пекат, както родопско чеверме се пече — ту от едната, ту от другата страна. Сега става въпрос за неща много по-големи, свързани с оцеляването на България…

— И все пак — някаква светлинка в тези тревожни проблеми.

— Надеждата ми е, че след предстоящите избори, ако бъдат проведени (защото имам известни шубета, че има могъщи сили, които работят да нямаме известно време Парламент), един закон може да промени работите в добра посока. Аз изобщо не съм спрял да вярвам, че България ще оцелее, въпреки всичко и всичко с езика ще си дойде, ако не на старото място, то ще се възстанови неговото суверенно присъствие на нашата земя. Това го вярвам…

в. „Славянски глас“ — м. XI–XII.1994 г.

…и лакърдията беше Бог

На мнозина призивите за чист език през ХХI век им се струват безсмислени и идиотски. Какъв е проблемът да ходя в билингвално училище, да нямаш джендър, да даунлоуднеш някой торент от интернет, да сърчнеш нещо в гугъла, да импийчнеме президента, да кажеш сори на някой френд? Има ли въобще причина да се стремим да употребяваме българските съответствия на думите? Защо да не си караме по-модерно, с  по-„интелигентни“ думички. Защо да се мъчим да търсим българските думи?

Всъщност, трябва да ни пука. Оказва се, че  българските думи имат редица предимства пред чуждите. На първо място това е уважението към другите и улеснената комуникация. Също така важни са: приемствеността между нашия език и този на предците ни, възможността да бъдем уникални, както и възможността да открием нови идеи от миналото.  

Улеснена комуникация и уважение към незнаещите английски

Как очакваме да има добра комуникация, ако не знаем значението на думите, с които говорим. Аз Ви съобщавам за импийчмънт на президента, Вие се правите на умни, кимате с глава и си мислите „…бийчмънт, сигурно ще го водят на плажа, нали бийч!“.  Ако си бяхме направили труда да открием българска дума ще улесним общуването по между ни и ще проявим уважение към онези, които не знаят чуждата дума. Така например ако погледнем в конституцията,в чл. 103 се говори за повдигане на обвинение срещу президента.

Като цяло има два вида чужди думи в един език. Това са заемките и чуждиците. Според видния езиковед Любомир Андрейчин, това са думи, „непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и трудно възприема[щи се] от по-широките среди“ (1).  Бъдете сигурни, че доста интелигентни хора ще се зачудят какво значи импийчмънт или билингвален. За повечето хора това са някакви засукани безсмислени думи.

Редица съставни думи са били ковани и все още се коват с цел улесняване на общуването. От по-старите, такива са: параход, вертолет, самолет, езикознание; от по-новите: природоподобен, общосев, знамезнание. Всеки с речников запас от 1000 думи може да отгатне значението на думата. а в най-лошия случай може да схване значението ѝ. Самолетът "лети сам", общосевът е общият посев на две или повече земеделски култури, знамезнанието е науката за знамената. 

Приемственост

В началото беше лакърдията (тур. дума, приказка) и лакърдията беше у Бога, и лакърдията бе Бог. Йоан 1:1

Целта да използваме родни думи не винаги се отнася към улесняването на общуването. Понякога сме склонни да предпочетем дори по-неразбираеми старобългарски думи, защото  чуждиците ще прекъснат приемственост между нас и нашите прадеди. Тъжно е да си наследник на голямо езиково богатство и да ходиш да просиш от чуждите думи. Много добра илюстрация към казаното са опитите на някои български учители от възраждането да превеждат библията на български. Те явно не са имали достъп до старобългарските преводи на библията и са превеждали от гръцки направо на новобългарския си диалект. Понеже не знаели  или пък не били свикнали със старите български думи, те са превеждали в този дух: „…лакардиата беше с Бога, пак Господ беше лакардиата“ или „Иисус Христос, дету му приличе фсека слава и ихтибар и гулемлюк“ (2).

Звучи доста нелепо от наша гледна точка, но хората са давали най-доброто от себе си без да познават старите български паметници. Не е ли ирония? Кирил и Методий са пролели кръв и пот за да утвърдят (старо)българския език като свещен, книжовници са прекарали животите си в тъмни килии за да създават нови български думи, а техните наследници като последните сирачета пишат за лакърдии. Връзката се прекъсва и целия колосален труд на старобългарската книжовност се загубва за един миг.

В днешни дни това е актуално, за тези от нас, които са получили образованието си в чужбина или на чужд език. Ако си учил икономика, право, стопанско управление или друга дисциплина на английски, френски или немски, съвсем естествено е да не знаеш българските термини. За да се запознае с тях, един уважаващ себе си специалист ще се посъветва със стари книги от съответната област, като даде предимство на думите от роден произход.

Модерно е да си самобитен

Още една полза от родните думи е това, че те дават характер на езика. Те дават един специфичен чар и самобитност (оригиналност) на езика. Представете си колко щеше да е скучен живота, ако всички народи по света говореха един и същ език, ако всички имаха едни и същи нрави, една и съща музика, едни и същи танци. Представете си едни роботи, облечени еднакво, мислещи еднакво. Няма никаква пъстрота. Всичко е еднакво. Еднакво. Еднаква музика, еднаква „култура“, еднакъв език. Такива опасения е имал Стефан Цвайг (3), като е описвал как нравите и обичаите на европейците стават еднакви, как всички танцуват същите танци по същото време, по същия начин. Той се е притеснявал от монотонизацията на света (Monotonisierung der Welt) и всъщност е отпивал първите глътки на глобализацията. До голяма степен неговото описание е вярно и днес: аз имам например една приятелка от Казан, Татарстан (Волжка България), която където и да отиде търси МакДоналдс. За мен е непонятно защо да не иска да се докосне до друга кулинарна култура, но всеки със собствените си предпочитания, странности, пък ако щете и комплекси.

Въпреки осезаемото уеднаквяване на света, в разгара на глобализацията се оказва, че успешен бизнес не може да се върти навсякъде еднакво. Старите глобалистични мантри, че светът отново е плосък (4) и че навсякъде светът е еднакъв рухват пред суровата реалност (5). Вече за да бъдеш успешен по света трябва да се съобразяваш с местните традиции, култура и език. З успешни търговски взаимоотношения в Япония трябва да приемеш внимателно визитната картичка на партньора, не може да го гледаш в очите, защото ще се обиди.

Има и по-малко екзотични примери. Погледнете например пакета си на микрософт офис. Какво виждате? „Запази“ вместо сейв, „копирай“ вместо „копи“, „постави“ вместо „пейст“. Самият Бил Гейтс е на лов за български думи! За него важно е продуктът да бъде лесно използваем в България, но  този прагматизъм, в същото време, допринася да се запази нашата езикова самобитност. Ние сме неговите потребители, ние определяме какъв ще е езикът в програмата за да има пазарен успех. Ако ни скимне, че искаме да променим думата файл на писалица, с достатъчен натиск от езиковата общност, ще видим промяната в речника на уърд. С една дума това означава, че нямаме никакво оправдание да поглъщаме пасивно и апатично чуждите думи. Не ставаме по-модерни, а просто изхвърляме част от езика си и от мозъка си. Той и без това лека, по-лека атрофира от много медии и фейсбуци.

Митът за заемките

Но използването на родни думи като заместители на чуждите, не винаги е практично. В случая на импийчмънт и обвинение, може да сметнем, че обвинение е твърде обща дума и не отразява конкретното значение на импийчмънт, а именно „обвинение срещу президента в държавна измяна или нарушение на конституцията“ (Конституция на РБ, чл. 103, ал.1). В такъв случай наистина импийчмънт е за предпочитане, защото само една дума отразява цяло едно изречение. Този вид думи се наричат заемки и всъщност още Андрейчин  казва, че те могат да обогатят езика ни (1).

Добре тогава, заемките могат да ни вършат работа, но това в никакъв случай не означава, че не трябва да търсим алтернатива. Тук не говоря за напъните непрекъснато да си прекъсваме мисълта и да търсим българска дума. Просто не винаги има такава или да има, няма от къде да я знаем. Говоря за съзнателните опити на общественици, интелигенти, учени от всякакви специалности, както и професионалисти от всички браншове, да откриват нови думи. Да  „откриват“ може да означава 1) да търсят подходящи думи във вече съществуващия словник на българския език или 2) да се изобретяват нови, пак въз основа на езиковото  ни богатство.

Необятните простори на  (езико)търсача и една вечноделска история

Търсенето на стари думи, които да заместят излишните чуждици може да открие нови и неочаквани простори. Просто самият процес на „ловуване“ ще ни изложи на забравени идеи, които могат да променят начина ни на мислене. Може да открием нови идеи от миналото, които  да променят настоящето ни.  Хората имат тенденцията да забравят и омаловажават старите постижения. Виждаш нещо ново, което на пръв поглед работи и айде плюскане на максимум. Най-добре ще разберат този аргумент хора от бранша на биологичното земеделие и най-вече тези от средите на пермакултурата (вечното земеделие, вечноделието).

Нека дам малко контекст. Към средата на ХХ век се появят редица нововъведения в земеделието, които увеличават добивите и помагат да се изхрани населението по света. Сред тези нововъведения са изкуствените торове, отровите против вредители и плевели (пестициди, фунгициди, хербициди), механизацията на селското стопанство.  Новите земеделци започват да се подиграват на родителите си. Осмиват се „примитивните“ методи на предците, „неефикасността“ на старите методи. Никой не се усъмнява в светлото бъдеще, което конвенционалното земеделие чертае.

Днес се установи, че нито конвенционалното земеделие е толкова умно, нито пък че народното земеделие е било толкова примитивно. Оказа се, че химическите препарати са вредни както за околната среда, така и за човека. Оказа се, че в дългосрочен план минералните торове унищожават почвата. Оказа се, че харчим прекалено много гориво за трактори и не само, че замърсяваме, а и в един момент няма да имаме гориво. Оказа се, че старите методи на земеделие, които щадят земята, които са в хармония с природата са за предпочитане. Все повече се говори в средите на устойчивото земеделие да се учим от предците ни на интелигентно земеделие и на ефикасност. Земеделци от различни „примитивни“ култури са се научили как да пестят вода, място, как да намалят вредителите. Днес учените са удивени колко умни са били нашите прадеди и черпят примери от тях. Ясно е, че няма да използваме същите технологии като техните, но можем да научим много от техния опит.

Нови идеи от миналото

Ако само се разтърсим за стари думи, в старите ни книги, във фолклора ни, изведнъж ще открием нови неща, които не сме и подозирали, че съществуват. Не е случайно, че в учените винаги цитират предишната литература, преди да пристъпят към своя принос. Хората по цял свят са осъзнали нуждата от приемственост и ползата от чуждия опит. Тук обаче, не говоря само за литературата от вашата специалност. Говоря ви да си пъхнете носа и в литературата от други специалности. Говоря ви за всякакви езикови паметници: книги, вестници, списания, живата народна реч. Говоря, ако щете, за речникови статии в диалектни речници, за диалектни граматики, за етнографски очерци. Казвам ви, попитай баба си, попитай дядо си. Може би те ще ти кажат по-хубава дума. Дума която със своята етимология ти говори нещо или дума, която върви заедно с определени идеи.

Вечноделците („пермакултуристите“) могат да намерят нови идеи или да се научат на нови похвати от най-обикновен селски разказ. Архитектите биха могли да се натъкнат на сполучлива идея от старобългарски текст, която е приложима и днес. Произхода на думата (етимологията) може да изясни на езикотърсача, някаква взаимовръзка, която не му е била позната досега. Всеки може да бъде вдъхновен по някакъв начин от опита на старите българи и паралелно с това да търси „нови“ думи, които преди всичко да обогатят съвременната ни култура и да продължат приемствеността на старата.

Българският език е най-старият писмен славянски език и носи в себе си мъдростта на много поколения. Всички си служим с този език и заедно образуваме една езикова общност. Затова, изследването, откриването и опазването на думите не е патент на езиковедите. Всички трябва да се стремим да ползваме български думи. Това може да улесни общуването, да осигури приемственост, дава чар на езика. Няма разумна причина поради която да избягваме българските думи.  Дори когато става въпрос за заемки, ние не трябва да се отказваме от търсенето. Езикът ни, под формата на писмени паметници, както и като жив език, има огромен потенциал да ни даде нови идеи  в различни области на познанието.

Литература

(1)    Любомир Андрейчин. Из историята на нашето езиково строителство.

(2)    виж стр. 92 и 93 в Маргарет Димитрова. „Към характера на направените на диалект български преводи на гръцка църковна книжнина през Възраждането“. В: Медиевистични Ракурси. Общество за изучаване на славянската старина. София, 1993.

(3)    Stefan Zweig. “Die Monotonisierund der Welt”. В: Zeit und Welt. Frankfurt am Main, 1981.

(4)    Thomas L Friedman „It's a Flat World, After All (В крайна сметка, светът е плосък)“New York Times Magazine; Apr 3, 2005; New York Times. 

(5)    Paige Baltazan. Business Driven Technology. 5^th edition.  McGraw Hill.

Дръздак, дрездак, лес, гора: примери за богатството на езика ни

Рядко се замисляме колко хубав и богат език имаме. Знаете ли например, че на български има около седем думи за гора - дръзд, дръмка, гора, бранище, орман (от тур.), кория (вероятно пак от тур.), лес, шибак. Повечето от тези наименования има конкретно значение, така например бранище означава 'гора, която се пази от сеч', требище или сечище, пък, означават 'гора опустошен от сеч'. Нововъведение е понятието благодръзд, специална горска градина, овощен лес (вж. Устойчиво земеделие по български). В тази статия на Леонид Йорданов от 1983, може да прочетете за редица местни названия произлезли от старобългарските думи за гора. (Благодаря специално на O3one, че е качил този текст в междумрежието!)

Устойчиво земеделие по български

Много писатели, журналисти и интелектуалци си служат с чуждици, въпреки че имаме превъзходни български думи в най-различни области. Така например по земеделските вестници говорят за „но-тил“ технология, при положение, че на български се казва безорно или неорно земеделие. Е, това нищо не е щом някои вече казват "сори" вместо извинявай.

Понякога употребата на чуждиците е свързана с най-обикновено непознаване на съответната дума на български. Трябва да имаме предвид, че има и заемки, тоест такива думи, за които няма българско съответствие. Може да се говори надълго и нашироко за ползата и вредата от чуждиците и заемките (повече по темата тук), но сега искам просто да дам много кратък английско-български речник на устойчивото земеделие.  Постепенно ще допълвам речника.

В случай, че ви се налага да използвате за пръв път някакъв термин, който все още няма съответствие на български, не се чувствайте длъжни да използвате една дума. Спокойно може да си служите и с повече думи за да бъдете по-добре разбрани. Например немското Schadstoff означава и се превежда като вредно вещество, ако направо напишете шадщоф, не правите превод а транслитерация - пишете немската дума на български. Понякога, много добро решение е да се консултирате с народните говори. Народният език може да бъдем много точен, ясен и разбираем и е за предпочитане пред механичното копиране на чужди термини (Ето какво казва Вазов по въпроса). Ако щете попитайте баба си и дядо си, най-малкото те са били по-близко до природата от вас. (Ето и малко централно-балканска земеделска лексика.)   

Английско-български речник на устойчивото земеделие

English-Bulgarian Dictionary of Sustainable Agriculture

agroforestry – агролесовъдство. Земеделската практика да се садят дървета сред посевите.

catchcrop - междинна култура, послесев. "Култури, които се развиват е промеждутъка от време между основната или втората култура от предходната година в сеитбата или засаждането на основната култура за текущата година." Например, като послесев синапът е идеален предшественик за царевицата (Виж тук). Да не се бърка с общосев, вж. intercropping.

carbon sequestration - въглеродно улавяне, въглеродно складиране, въглеродно съхраняване. Изключването на част от въглерода от състава на атмосферата. Въглеродно улавяне чрез посаждане на дървета, чрез неорно (безорно) земеделие. При тези практики въглеродът се складира и не участва вече в парниковия ефект. 

case study  - приложен случай, случай на приложение, практически случай, случай от практиката. 

companion planting - разговорно. общосев, междуредови култури, другарче. Бележка: В текст най-подходящият превод на companion planting е засаждане на другарчета, приятелчета. Тази дума е с разговорна употреба, повечето научни изследвания предпочитат термина  

intercropping вж. по-долу.

compost tea brewer - тороварка, компостовар (думите са образуване по подобие на самовар, кафеварка). Устройство за производство на компостов чай (наричан още компостен чай). Обикновено представлява бидон с помпа, която овъздушава водата, в която е натопена компостена торбичка. Компостената торбичка е подобна на торбичките за чай, но вместо чай съдържа компост. Компостовият чай съдържа полезни микроби, за които има сведения, че могат да се справят с различни патогени. 

crop rotation - сеитбобръщение, плодосмяна. Земеделската практика да се редуват културите на определена площ, за да не се изтощава едностранно почвата.

deforestration - обезлесяване. Изсичането на горите от човека.

desertification - опустиняване. Процесът, при който плодородната земя се превръща в пустиня.

disturbance - бедствие, катаклизъм. Термин от екологията. Обозначава събитие, което изважда съобществото от равновесие. Например изригване на вулкан, изсичане на гора, падане на метеорит, силна градушка. 

edible forest garden – горска градина, (благо)дръзд, (може просто да казвате дръзд или дръздище), благодръздище, (от благ + дрезд, дръздак – гора. Произлиза от старобългарското дрѧзга - гора), ядливи овощни градини, овощни лесове, горски овощия. Овощна градина устроена и умишлено проектирана  като гора за максимален добив на хранителни блага. Вж. agroforestry

fertigation - торопояване, торонапояване, фертигация. Внасяне на торове чрез напояване. 

floriculture - цветопроизводство, цветовъдство (побългарен русизъм), цветарство. Производство на декоративни растения.

foliar fertiliser - листен тор. Вид тор, която растенията приемат директно през листата си. 

foliar feeding - листно торене, листно подхранване.  Подхранване на растенията чрез пръскане на листни торове. 

homegarden – (благо)дръзд/дръздище, горска градина (вж. edible forest garden)

intercropping – общосев, комбиниран посев, съвместен посев, смесен посев, междуредови култури, междуред. Също, двусев (две култури), трисев, многосев (повече от две), междусев (в смисъл на култура насадена между редовете на основната култура, не в смисъл на междинна култура). Практиката да се сади на едно място повече от една култура. Например, общосев на царевица и боб. *Забележка:  Междинните култури "са култури, които се развиват е промеждутъка от време между основната или втората култура от предходната година в сеитбата или засаждането на основната култура за текущата година." В противоречие с утвърдената агрономическа лексика, статистическата служба дълго време употребява "междинна култура" в смисъл на общосев, междуред: "Като междинни посеви да се считат посевите нa някоя култура между редовете на друга култура. Междинни са също така посевите засяти между дърветата на овощните фиданки." (Упътване за съставяне на годишен отчет на ТКЗС за 1958 г.). Объркването идва от употребата на корена "межд", в съвременната употреба на междинен посев, "между" разграничава два интервала от време. Още повече, понякога понятията се преплитат срв. например подсев. 

monoculture - монокултура, едносев. Отглеждането само на една култура на едно място. Смята се за екологически неустойчиво.

mulch - застИлка, затиклО, застЕл, запушалка. (Мулч и мулчиране са чуждици); mulching - застилане, покриване, запушване. Покриване на почвата около едно растение с някакъв материал (камъни, слама, сено, дървесина, найлон), което възпрепятства растежа на плевели. Бележка: Има и диалектни думи затова, ако някой се сети да напише в коментарите. Благодаря!

no-till agriculture – безорно, неорно земеделие. (Ноу тил и но тил, това са излишни чуждици и мързеливо изместват българските думи) Земеделие при което земята не се оре или пък орането е сведено до минимум. 

polyculture - поликултура, многосев. Засаждането на повече от една култура на едно място. Обратното на монокултура (едносев). Многосев е по-простата форма, с по-малко култури, докато поликултурата се очаква да има повече компоненти.

penetrometer - проникомер. Уред за установяване почвеното уплътняване, обикновено представлява метална пръчка, със заострен край, която се натиква в земята чрез натиск. Специален датчик отчита силата необходима за проникване и така се определя колко е уплътнена почвата. 

permaculture - вечноделие, пермакултура. Вид земеделие, при което агросистемите се създават по подражание на природни екосистеми. Терминът пермакултура е въведен от Дейвид Холмгрен и Бил Молисън през 1978 г. На македонски се казва вечноделство или вечноделие (вечно земјоделство или вечно земјоделие). (Не се препоръчва употребата на думата "пермакултура", особено в израза "Занимавам се с пермакултура."  Редовният отговор на последното е "Ааа, значи изучавате мъжкото плодородие (с+пермакултура!?) !" Затова препоръчвам "Занимавам се с вечноделие.")

permaculturist - вечноделец. (Не се препоръчва на български употребата на думата пермакултурист, защото повечето хора го възприемат като нещо свързано с "боди-билдинг" (телесно усъвършенстване), другия вариант, думата "пермакултурчик" също не е за поощряване, защото събеседникът бърка, че става въпрос за номенклатурчик (член на номенклатурата). Вж. permaculture

petal - венчелистче 

silvoarable land- лесоорна земя. Земеделската практика да се садят дървета сред орната земя.

silvopastoral – горскопасищен, лесопасищен (неправилно изписване горско-пасищен, лесо-пасищен). вж. silvopastoral land

silvopastoral land– горскопасищна, лесопасищна земя (понякога са изписвани с тиренце, но тенденцията в книжовния език е да се сливат този тип думи срв. с трудовокооперативен вм. трудово-кооперативен),  Пасище, на което са насадени и дървета.

soil compaction - почвено уплътняване

speciose - видовит (За биологичен род, семейство, разред и тн.) Който има много видове.

stolon - ластун, въси, мустаци. 

strip till - ивична оран

sustainable – устойчив. Който може да бъде поддържан за неопределено време.

truncheon - резнище. Вид голям резник  използван за вегетативно размножаване на големи храсти или дървета. Разликата между обикновените резници и резнищата е в големината им: резниците са с малки размери, а резнищата могат да бъдат високи до два метра и повече. Резнищата се използвали много в Индия и някои ги смятат за бърз и практичен начин за залесяване. 

За сега това са думите от тази категория, за които се сещам. Ако някои има други предложения нека пише. Възможно е да има и много хубави диалектни или старобългарски думи, които да се използват също наместо английските. Ще се радвам да добавите препоръки. Има множество речници на български диалекти, където могат да се открият полезни думи за тази цел. Не трябва да подценяваме и консултациите с по-възрастни хора, които са се занимавали със земеделие, защото те могат не само да ни ограмотят, но и да ни дадат безценни съвети.

Речник на стари и диалектни думи от прабългарски произход

На тази връзка може да намерите опити за етимология на стари и диалектни думи, които според автора са от прабългарски произход. На някои от думите, авторът (Иван Танев Иванов) е пропуснал да посочи към лексиката на кой говор принадлежат, но за повечето има източник. Иван Танев Иванов има и други добри попадения по темата. Специален интерес предизвикват изследванията му върху семантичните гнезда с вероятен прабългарски произход. Въпреки че, въпросът все още не е окончателно решен от науката, Иванов поставя много добре основи за научен разговор със статиите си ИНДО-ИРАНСКИ  СЕМАНТИЧНИ  ГНЕЗДА  В  БЪЛГАРСКИЯ  ЕЗИК,

СЕМАНТИЧНИ ГНЕЗДА С ИЗТОЧЕН ПРОИЗХОД В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ВЪРХУ   ЕТИМОЛОГИЯТА   И   СЕМАНТИКАТА   НА НЯКОИ РЕДКИ БЪЛГАРСКИ ФАМИЛНИ  ИМЕНА  и др. 

Смятам, че те ще предизвикат интерес сред нашите езиковеди и тези гнезда ще бъдат подложени на по-нататъшен анализ.

Държа да отбележа, че възстановяването на прабългарски думи е една много хлъзгава територия. Който следи този блог, добре знае, че е много лесно да заменим родните думи с чуждици (виж примерите, под линия, на Найден Геров). Същото се отнася и за прабългарите, които са заимствали редица държавнически  термини от византийците (1). Преди това може да заимствали и от други народи. Така че ако днес намерим думи от определен език Х, това не означава задължително, че прабългарите са принадлежали към етническата група Х. При Танев Иванов интересното е, че говорим за много основни, словообразуващи корени, които са широко разпространени на български. Той например говори за корена ТЪК, ТИК, съставен за редица известни български глаголи като натъквам се, затъквам се, натиквам, затиквам, подтиквам, натиквам, хакам, хаквам се (да се ударя - хакнах се в радиатора) и тн. Иванов извежда прилика между този корен с различни индо-ирански езици (2).


Отново повтарям, че изследванията на Иванов, както разбира се и на Петър Добрев, са основополагащи и ще е нужна още много работа по въпроса. Някои историци доста ревнуват от Петър Добрев, един икономист дръзнал да се занимава с история, но въпреки че той има и доста абсурдни твърдения, той до такава степен разбуни обществения дух, че днес повечето специалисти (дипломирани историци) признават поне някакъв индо-ирански корен на прабългарите. Дарвин е казал да не се доверяваме много на очевидните истини (3). Дълго време хората си мислели, че земята е плоска, а слънцето се върти около нея. Днес, като че ли, има друго мнение по въпроса.


Дори и Петър Добрев да е написал някоя глупост, дори и по форумите да пишат и някои неосведомени хора, като цяло това са усилия, които трябва да се използват от учените (филолози или историци) за да разнообразят живота си и да погледнат в посоки, които не са изследвани все още. По-нататъшната работа на историците не трябва да бъде отдадена на емоциите и ревността, а на стремежа да разберат каква е истината за прабългарите и в това отношение. Тук ще имат работа и думата младите иранисти, старобългаристи, българисти, тюрколози и др. специалисти, които да обединят усилия по въпроса. Ако работите в някоя от тези области, помислете си, дали не искате да напишете дисертация по темата.

-----------------------------------------------------------------------------------------

(1) По този въпрос и други въпроси, четете сполучливото резюме за прабългарския език в книгата на Васил Атанасов Василев, Древните Българи: Факти, Хипотези и Измислици. ИК Изток-Запад. София, 2009. Стр. 88. Ето един малък цитат: "Необходимо е да се подчертае, че типът и съдържанието на древнобългарския език и до днес си остават едни неразгадан и като така спорен проблем."

(2) Много добър пример, че и това може да е подвеждащ критерий: Ако някой чете "Български фермер" ще види колко лесно представката "Агро-" и "Евро-"навлиза в словообразуването на български. Имаме агролесовъдство, агробизнес, та даже и агросватба (Слава Богу, все още нямаме агроземеделие!). Европроект, евросъюз, европари (но не евроборчове, евроливидност) и тн. Агро- и Евро- са чуждици. Разликата е, че натиквам, затъквам и тн. се употребяват много по-широко на български, но разбира се това не е окончателно доказателство.

(3) Ето как описва нещата Стийвън Джей Гулд: "In a famous passage  added to later editions of the Origin of Species, Charles Darwin (1872, p.134) generalized his opening statement on the apparent absurdity of evolving a complex eye through a long series of gradual steps by reminding his readers that they should always treat  "obvious" truths with skepticism. In so doing, Darwin also challenged the celebrated definition of science as "organized common sense,"as championed by his dear friend Thomas Henry Huxley. Darwin wrote: "When it was first said that the sun stood still and the world turned round, the common sense of mankind declared the doctrine false; but the old saying Vox populi, Vox Dei, [the voice of the people is the voice of God], as every philosopher knows, cannot be trusted in science." В Stephen Jay Gould. The Structure of Evolutionary Theory. Belknap Press of Harvard University press. Camridge, 2002. стр. 1.  

"Дръмшенска гордос" - първият вестник на шопски

Списвам вестник "Дръмшенска Гордос" от 2008 год. на шопски, или по точно на западнософийския подговор. На всеки, които е запознат с българската диалектология му е ясно защо не пише "гордост", а гордоС. В диалектологията всичко се записва фонетично и няма никакво значение традиционният правопис.

Това е най-вероятно единственият вестник издаван на диалект на територията на България. Има и други диалектни вестници на български, но те обикновено се издават извън България. Така например имаме вестници на банатски български в Румъния, чувал съм за вестници на турлашки в Сърбия.

Основната цел на вестника е да се използва диалекта на селото за писмено общуване и да го  предпази от изчезване. Големият проблем в това начинание е, че този говор не ми е роден. За това, на този етап (а вероятно и в бъдеще) важна е идеята (да се пише на диалект), отколкото сто-лроцентовото представяне на диалекта. Така че все още не съветвам езиковедите да се позовават на езика в Дръмшенска гордос като достоверен пример за западнософийски говор. Опитвам се да пресъздам говора във "възможно най-стария му изговор". Принципът от който се ръководя е да използвам диалектизми, диалектната лексика и синтаксис, а когато не съм сигурен, предпочитам да използвам книжовното съответствие. Заел съм се с проучване на говора още от 2008 г.. Проучвам го по установените методи на видни български диалектолози като Стойко Стойков и бавно напредвам в изследването, защото е само една приятна странична дейност.

Когато се изследва говора на едно населено място, най-целесъобразно е да се разпитват местните жители за миналото на селището. Задават се въпроси за техния бит, култура, традиции, за да може те да се отпуснат и да говорят свободно на собствения си диалект. По този начин езиковото проучване се съчетава с етнографското. Засега основните резултати от работата ми са с етнографска насоченост и могат да се четат в Дръмшенска гордос. Във вестника публикувам и други ценни етнографски материале свързани със селото, като например народни песни събрани от свещ. Гълъбов през ХХ век.

Четете вестника тук - www.dramshenskagordost.blogspot.com

Българска диалектология от Стойко Стойков

Тук може да намерите дигитализиран вариант на книгата на Стойко Стойков, "Българска Диалектология" - http://www.promacedonia.org/jchorb/st/ . Книгата запознава читателя с основните принципи на диалектологията, дава идея за общото състояние на българските диалекти, разглежда на кратко историята на българския език. Добро четиво е за всеки, който се интересува от българските диалекти или иска да вникне в техните разлики.
Особено полезна е практическата част, където авторът дава наставления за събирането на диалектологичен материал. Тя ще бъде добро начало, за онези, които са решили да предприемат изследване на своя роден говор.