ИВАН ВАЗОВ (1850-1921)
Ив. Вазов е един от най-значителните строители на съвременния български книжовен език. С разнообразното си творчество на талантлив поет и писател той участва активно в изграждането на езика ни, а като авторитетен творец влияе и за утвърждаването на някои езикови особености в книжовната практика.
......
......
......
Вазов има значителен принос за обогатяване[то] на речника на съвременния български книжовен език. Писателят черпи лексикален материал главно от българската народна реч. Той се стреми да издири "хубави и изразителни" думи, употребявани в различни български диалекти. Вазов вижда в народната реч важен източник за обогатяване на книжовния език. В разговор с Иван Шишманов той споделя: "Нам ни трябват думи, които да изразяват полутонове. С тая цел аз въведох много народни думи в употреба. Например лъх е моя. Също и заник, и изгрев, и здрач, и чука, и усте (клисура). В новите ми стихотворения ще намериш много нови думи." Писателят търси народни думи и в речника на Н. Геров, и в Сборника за народни умотворения, и в речта на обикновени хора. В пътеписа "В недрата на Родопите" Вазов отбелязва:"Слънцето залязваше вече зад високия рът, изпречен като стена над Белово, отвъд реката. Това време тук се нарича "заник-слънце", прекрасен български термин, както и "изгрев-слънце", който другаде чух. Но пишущите братия никога не има дават достъп в литературния език, а ги заменят учено с километрическите и чужди на духа на българския език: "изгряването на слънцето" и "захождането на слънцето". Един господин, който превождаше в един български вестник романа "На рассвете" от Ежа, беше велемъдро предал това название с "при пукнуване на зората"!.. Въобще народът не обича проточеностите и грижливо ги избягва. ... Той употребява дума призори вм. "пукване на зората", напън вм. "напъване" и пр. Нашите писатели трябва да изучават езика на техния език се дължат в много случаи колкото на безвкусието, толкова и на голямата им убогост (бедност, бел. моя КДРД) в знанието на езика, който тъй добре знае народът."
Промените в обществения и културния живот след Осбождението довеждат до употреба на много чужди думи. Писателят е за разумно опазване [на] чистотата на българския книжовен език. Като се изказва против използване на ненужни чужди думи, той подкрепя необходимостта от някои заемки от други книжовни езици, особено от руски език: "Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си рой чужди думи в езика и той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се (става варварин, бел. моя КДРД). Научихме българина да си троши езика и задръстя паметта без нужда, направихме го да произнася: урна - не кутия, секция - не бива отдел, тротоар - плочник не е български! (тъй го чух от селяни) (думата "плочник" е българска и по всяка вероятност изкована от Вазов, бел. моя, КДРД), екскурзия вместо излет - чешка и сръбска дума, но хубава и на български... взехме руските: упрек (вместо укор, натякване), намеквам (!) (вместо загатвам, подхвърлям), прицелвам се вместо луча, меря... и стотина такива."
............................
Няма коментари:
Публикуване на коментар