Речник на стари и диалектни думи от прабългарски произход

На тази връзка може да намерите опити за етимология на стари и диалектни думи, които според автора са от прабългарски произход. На някои от думите, авторът (Иван Танев Иванов) е пропуснал да посочи към лексиката на кой говор принадлежат, но за повечето има източник. Иван Танев Иванов има и други добри попадения по темата. Специален интерес предизвикват изследванията му върху семантичните гнезда с вероятен прабългарски произход. Въпреки че, въпросът все още не е окончателно решен от науката, Иванов поставя много добре основи за научен разговор със статиите си ИНДО-ИРАНСКИ  СЕМАНТИЧНИ  ГНЕЗДА  В  БЪЛГАРСКИЯ  ЕЗИК,
Смятам, че те ще предизвикат интерес сред нашите езиковеди и тези гнезда ще бъдат подложени на по-нататъшен анализ.

Държа да отбележа, че възстановяването на прабългарски думи е една много хлъзгава територия. Който следи този блог, добре знае, че е много лесно да заменим родните думи с чуждици (виж примерите, под линия, на Найден Геров). Същото се отнася и за прабългарите, които са заимствали редица държавнически  термини от византийците (1). Преди това може да заимствали и от други народи. Така че ако днес намерим думи от определен език Х, това не означава задължително, че прабългарите са принадлежали към етническата група Х. При Танев Иванов интересното е, че говорим за много основни, словообразуващи корени, които са широко разпространени на български. Той например говори за корена ТЪК, ТИК, съставен за редица известни български глаголи като натъквам се, затъквам се, натиквам, затиквам, подтиквам, натиквам, хакам, хаквам се (да се ударя - хакнах се в радиатора) и тн. Иванов извежда прилика между този корен с различни индо-ирански езици (2).


Отново повтарям, че изследванията на Иванов, както разбира се и на Петър Добрев, са основополагащи и ще е нужна още много работа по въпроса. Някои историци доста ревнуват от Петър Добрев, един икономист дръзнал да се занимава с история, но въпреки че той има и доста абсурдни твърдения, той до такава степен разбуни обществения дух, че днес повечето специалисти (дипломирани историци) признават поне някакъв индо-ирански корен на прабългарите. Дарвин е казал да не се доверяваме много на очевидните истини (3). Дълго време хората си мислели, че земята е плоска, а слънцето се върти около нея. Днес, като че ли, има друго мнение по въпроса.


Дори и Петър Добрев да е написал някоя глупост, дори и по форумите да пишат и някои неосведомени хора, като цяло това са усилия, които трябва да се използват от учените (филолози или историци) за да разнообразят живота си и да погледнат в посоки, които не са изследвани все още. По-нататъшната работа на историците не трябва да бъде отдадена на емоциите и ревността, а на стремежа да разберат каква е истината за прабългарите и в това отношение. Тук ще имат работа и думата младите иранисти, старобългаристи, българисти, тюрколози и др. специалисти, които да обединят усилия по въпроса. Ако работите в някоя от тези области, помислете си, дали не искате да напишете дисертация по темата.



-----------------------------------------------------------------------------------------


(1) По този въпрос и други въпроси, четете сполучливото резюме за прабългарския език в книгата на Васил Атанасов Василев, Древните Българи: Факти, Хипотези и Измислици. ИК Изток-Запад. София, 2009. Стр. 88. Ето един малък цитат: "Необходимо е да се подчертае, че типът и съдържанието на древнобългарския език и до днес си остават едни неразгадан и като така спорен проблем."

(2) Много добър пример, че и това може да е подвеждащ критерий: Ако някой чете "Български фермер" ще види колко лесно представката "Агро-" и "Евро-"навлиза в словообразуването на български. Имаме агролесовъдство, агробизнес, та даже и агросватба (Слава Богу, все още нямаме агроземеделие!). Европроект, евросъюз, европари (но не евроборчове, евроливидност) и тн. Агро- и Евро- са чуждици. Разликата е, че натиквам, затъквам и тн. се употребяват много по-широко на български, но разбира се това не е окончателно доказателство.


(3) Ето как описва нещата Стийвън Джей Гулд: "In a famous passage  added to later editions of the Origin of Species, Charles Darwin (1872, p.134) generalized his opening statement on the apparent absurdity of evolving a complex eye through a long series of gradual steps by reminding his readers that they should always treat  "obvious" truths with skepticism. In so doing, Darwin also challenged the celebrated definition of science as "organized common sense,"as championed by his dear friend Thomas Henry Huxley. Darwin wrote: "When it was first said that the sun stood still and the world turned round, the common sense of mankind declared the doctrine false; but the old saying Vox populi, Vox Dei, [the voice of the people is the voice of God], as every philosopher knows, cannot be trusted in science." В Stephen Jay Gould. The Structure of Evolutionary Theory. Belknap Press of Harvard University press. Camridge, 2002. стр. 1.  








"Дръмшенска гордос" - първият вестник на шопски

Списвам вестник "Дръмшенска Гордос" от 2008 год. на шопски, или по точно на западнософийския подговор. На всеки, които е запознат с българската диалектология му е ясно защо не пише "гордост", а гордоС. В диалектологията всичко се записва фонетично и няма никакво значение традиционният правопис.

Това е най-вероятно единственият вестник издаван на диалект на територията на България. Има и други диалектни вестници на български, но те обикновено се издават извън България. Така например имаме вестници на банатски български в Румъния, чувал съм за вестници на турлашки в Сърбия.

Основната цел на вестника е да се използва диалекта на селото за писмено общуване и да го  предпази от изчезване. Големият проблем в това начинание е, че този говор не ми е роден. За това, на този етап (а вероятно и в бъдеще) важна е идеята (да се пише на диалект), отколкото сто-лроцентовото представяне на диалекта. Така че все още не съветвам езиковедите да се позовават на езика в Дръмшенска гордос като достоверен пример за западнософийски говор. Опитвам се да пресъздам говора във "възможно най-стария му изговор". Принципът от който се ръководя е да използвам диалектизми, диалектната лексика и синтаксис, а когато не съм сигурен, предпочитам да използвам книжовното съответствие. Заел съм се с проучване на говора още от 2008 г.. Проучвам го по установените методи на видни български диалектолози като Стойко Стойков и бавно напредвам в изследването, защото е само една приятна странична дейност.

Когато се изследва говора на едно населено място, най-целесъобразно е да се разпитват местните жители за миналото на селището. Задават се въпроси за техния бит, култура, традиции, за да може те да се отпуснат и да говорят свободно на собствения си диалект. По този начин езиковото проучване се съчетава с етнографското. Засега основните резултати от работата ми са с етнографска насоченост и могат да се четат в Дръмшенска гордос. Във вестника публикувам и други ценни етнографски материале свързани със селото, като например народни песни събрани от свещ. Гълъбов през ХХ век.

Четете вестника тук - www.dramshenskagordost.blogspot.com

Българска диалектология от Стойко Стойков

Тук може да намерите дигитализиран вариант на книгата на Стойко Стойков, "Българска Диалектология" - http://www.promacedonia.org/jchorb/st/ . Книгата запознава читателя с основните принципи на диалектологията, дава идея за общото състояние на българските диалекти, разглежда на кратко историята на българския език. Добро четиво е за всеки, който се интересува от българските диалекти или иска да вникне в техните разлики.
Особено полезна е практическата част, където авторът дава наставления за събирането на диалектологичен материал. Тя ще бъде добро начало, за онези, които са решили да предприемат изследване на своя роден говор.