1. Който не ползва български думи и не пее италианските опери на български е родоотстъпник и съответно трябва да бъде наказан.
2. Който не ползва чуждици е простак, не си дава сметка, че има нови езикови реалии (обозначими) без които езика не може да бъде обогатен и по този начин дърпа България към блатото.
Няма да задълбавам, кой какво казал, защото въобще това не ми е целта. Искам само да посоча, че е възможно и трето мнение, което да обедини тези крайности и да вземе ползи и от двете.
Вярно е, че непрекъснато се появяват нови езикови обозначими (езиковите "реалии") и за да може да си говорим за тях сме принудени да ползваме чуждите думи. За такива се сочат например смути, компютър, лаптоп, таблет. Смутито - не било нито нектар, нито сок, а смути... Как да ви го обясня по друг начин, това си е смути. Как да го кажем на български като просто няма такава дума?
Пък и какво толкова му е лошото да си пиеш смутито? Няма нищо смущаващо? Какво точно ни смущава при тези чуждици? Къде е проблемът?
Проблемите са:
1. снобизмът и охотата с която се приемат чуждите думи;
2. мързеливото и пасивно отношение към езика, не искаме да развием езика си, да го изучаваме и да го обогатим въз основа на това което е налично в различните диалекти. Много по-стилно е да пиеш "смути", отколкото "размешаче", което е същото.
Това в никакъв случай не означава, че който каже "смути" мрази България, родоотстъпник е или пък трябва да бъде разстрелян. Не означава и че всяко ново обозначимо, трябва на всяка цена да му се измисли българска дума. От малко американски или патагонски думи няма да прегрешим толкова, важното е да се стремим да запазим оригиналността на българския език и да се отърсим от чуждопоклоннически страсти. Трябва да бъде по-стилно да ползваш нещо старо и забравено българско, отколкото нещо изтъркано и разпространено навсякъде.
Явно в това, че българското не е достатъчно модерно, се крие болката на професорите предложили закона. Те усещат някакъв проблем и смятат, че решението е в здравата ръка на един закон. Не и по никакъв начин. Необходима е промяна в мисленето, а законът само ще амбицира хората да ползват още чуждици и да пренебрегнат истинския проблем. Много по-добре ще направят ако посочат, кои думи да ползваме вместо чуждите. Да дават предложения, за да може пишещите - журналистите, писателите и даже учените, когато осъзнаят истинския проблем, да ползват готовите думи.
А оперите на Верди, аз предпочитам на италиански, точно защото самобитността е толкова важна. Преведена на български операта не е същата, няма същото звучене, защото тя е мислена на италиански. Ако Верди и либретистите бяха работили на български е друг въпрос. Може да се насладя и на превода, но съм съгласен с един от събеседниците, че това е безмислена цензура.