Годечки Говор

Откъс от „Годечкият Говор” от Михайл Виденов, Издателство на Българската Академия на Науките, София 1978

 

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОВОРА

1.15. Годечкият говор се характеризира със следните по-типични черти:

1. В областта на фонетиката

а) Наличие на шест вокални фонеми – [а], [о], [у] , [и], [е] и [ъ].

б) Фонема [у] като основен застъпник на старобългарската задна носова гласна ѫ.

в) Гласна [ъ] като основен застъпник на старобългарската задна ерова гласна [ъ] и предна ерова гласна [ь].

г) Сонорни съгласни [р] и [л] с особена, сричкотворна функция в речта на по възрастните информатори в ограничен кръг случаи.

д) Съчетания от еров вокал+плавна съгласна на мястото на старобългарските ръ,рь, лъ, ль.

е) Съгласни [ч] и [џ].

ж) Липса на фонема [х].

з) Липса на звучни шумови съгласни в абсолютния край на думите, явление по което той се отличава от тази западнобългарска диалектна ивица, която в българската територия се представя от говорите в Белоградчишко, Западноберковско, Брезнишко и Трънско.

2. В областта на морфологията:

а) Окончание за определеност -о за имената от м. род ед. число.

б) Окончание -е за мн. число при имената от ж. род: жѐне, лопáте, орнú

це и т.н.

в) Местоименни форми за трето лице он, онá, оно, они; пълна местоименна форма за винителен и дателен падеж н’ой; кратка местоименна формаза винителен и дателен падеж ед. число ж. ржд йу, а в част от ареала на говора – наличие наличие на особенна контаминирана форма г’у.

г) Винителни падежни форми при имена от ж. род ед. число: сълбу, ливáду, нашу, нову, жену и т. нл

д) Окончание –у при глаголни форми за 3л. мн. число сегашно време, напр. оду, перу, носу, кору, гледайу и тн.; окончание –м за 1л. ед. число сегашно време при трите спрежения: носим, одим, перем, искаруем и т.н.; окончание –мо за 1 л. мн. число сегашно време; одимо, перемо, носимо и т.н.

е) Особени окончания за глаголни форми за 3 л. мн. число аорист, напр. одише, правише, носише, тропаше и т. н.

ж) Обща форма за единствено число имперфект: йа играеше, ти играеше, он играеше и т.н., но в една част от територията на говора, явлението още не се е разпространило.

з) Липса на минало несвършено причастие.

и) Частица че за образуване на форми за бъдеще време на глаголите, обща за всички лица и числа: че праим, че трошимо и т.н.

3. В областта на ударението:

а) Ударение върху родовите морфеми при прилагателните имена от ж. и ср. род ед. и мн. число: големá, големó, големú и др.

б) Коренно ударение при перифигирани глаголи: напраúм, изóстрим и др.

в) Коренно ударение при формите за повелително наклонение: напúши, напúте, донѐси, донѐсете и т.н.

4. В областта на синтаксиса – липсата на удвоено допълнение при някои случаи, като Н’eму не дáвайу пáре оти г’и арчи. Лáни и мене окáше, ама йа несте да влачим и под.

5. В областта на лексиката – наличието на голям брой номинативни диалектизми.

 ---

Край на откъса.

Он бил търгъл, ка детето йе дошло до`ма. Убавата тиква йе добре да се пази за дръшкуту. Игру`ту нашето трудно мое йу сванеш. Ива`на га боли ухото.