Още от малък силно ми направи впечатление, че у нас е много модерно да се величае чуждото. Непрестанно сме склонни да откриваме лошото у нас (то е премного, нали?) и да градим изкуствената реалност, че на Запад всичко е идеално. Че там където има дим, има и огън аз не оспорвам, но трябва да се учим да виждаме доброто при нас, както и проблемите, които ги има на запад. Най-вече необходимо е да се отърсим от страсното самобичуване. Говоря за реплики от рода на:
"В България живот няма, аз казвам на моите дълганаци час по-скоро да се изнасят от тука!" - шивачка в София, около 2003 г.;
"Аз чакам дъщеря ми да завърши и по-бързо да тръгваме към Франция!" - учителка по Френски, ок. 2007 г.;
"А ти, момче, нормално ли си!? С твоето образование да се върнеш да живееш в България!?" - репортерка по Агро тв, към млад предприемач през 2017 г.
"Европа почва от Балканите. Това значи, че ние сме такава дупка, че Европа почва след нас." - парафраза на изказване на ученик от Втора немска гимназия (73-то СОУ "Владислав Граматик"), към 2010 г.
"Но как е възможно американец да се ожени за българка, ние сме толкова по-низши от тях!?" - телефонистка към млада булка през 90-те години.
Такива изказвания съчетани с други голословни твърдения и фантасмагории отдавна са ме довели до извода, че когато българите напускат България, основната причина за това не е материалното (недостига на пари), нито пък толкова омраза към България, колкото страхопочитание към чуждото. Сладостта да се похвалиш, че живееш в чужбина е толкова голяма!
В България не можеш да си намериш работа, но като отидеш в чужбина със сигурност ще те чакат с куфарче със злато, нова кола, лесна работа и висока заплата. Звучи много правдоподобно, нали? Съмнявате ли се? Но моля Ви, в крайна сметка не говорим за България.
Знам много хубави истории за хора отишли да работят в чужбина, където изкарвали много по-добри пари от колкото в България. Но като изкарват повече, нямат ли и по-високи харчове? Всъщност, може би успяват да спестят и даже да трупат пари! Евала! Но, не се ли блъскат като скотове в тесни квартири? Не? Добре, а работят ли при добри условия на труда? С какво око ги гледат местните? Всеки си знае собствения опит, аз не твърдя, че знам отговорите на тези въпроси.
Но това въобще не е важно! ВАЖНОТО е, че живеят в Неапол
И, в Лондон..... О, не! В Пари (не ти ли вдъхва доверие, само името на такъв град?)! Ню Йорк, нали? Или Амстердам ви звучи по-добре?
Това страхопочитание към чуждото, особено към западното си има много дълбоки корени в българската култура. Така например през ХІХ-ти век, решили че не искат да имат достойници, а че ще си дондуркат министри. Двете думи имат същото значение, но първата е българска, а втората френска (1). Като българска дума, "достойник", не се харесала много на хората. Нас не ни бива много в тия езикови работи, гледай как по-хубаво звучи на френски "министр~ЪЕ"! Каква хармония от звуци! Друго си е френското! Когато някой кажел думата министър, за един миг всички можели да си представят, че се намират в Париж, досами Сорбоната. Простите хора пък се маели, какъв ли е тоя мъдрец, с такова възвишено название. А и такава дума си имала и други предимства пред глупавото българско хрумване. В крайна сметка, след като българите не били французи, как можели да знаят какви качества трябва да има един "министър". Кой е казал, че министър означава да си достоен? Хем не знаеш френски, хем ще изказваш мнение! В същото време, достатъчно вещите в Европейската политика, в нейните тънкажи, завои и муравети, изтръпнали пред думата "достойник". Не ти стига високомерието на Бисмарк, пък сега вземи, че му прати достойни хора! На него му трябват стабилни политици, а не достойници. Та затова и до ден днешен си нямаме достойници, но затова пък какви министри си имаме! Защо ли не си назначим направо и малко "угодници" или "негодници"? Така ще си спестим много езикови недоразумения.
--------------------
(1) Думата достойник обикновено преписват на Богоров. Всъщност тя е старобългарска дума със значение достоен човек, вж. например Малък речник на Старобългарския език. ИК "Слово", Велико Търново 2001. Не можах да открия надежден източник, но изглежда, че е имало такава длъжност в средновековна България.